Чуденка в свободен (?) стих
Чуденка в свободен (?) стих
Свободният стих е свободен,
когато го пишем,
както ни падне.
Момент...
Това не е чувство.
Сгреших.
Свободният стих е свободен,
когато внимавам
да няма ритъм и рима.
Момент...
Свободният стих е свободен,
когато
нито е свободен,
нито не е...
Не...
Свободният стих е свободен,
когато ме носи с криле
към далечни земи и места...
Но кога римуваният стих
става свободен,
а свободният става затвор?
Катастрофа...?
Свободният стих е позор?
Не.
Свободният стих е свободен,
когато е есе?
Не.
Когато е несъгласуван с другите ред?
Не.
Когато е писан без мисъл?
Не.
Когато е разкривен и безкраен?
Когато е неразбираем?
Когато ни хрумне нещо
и няма окови,
наложени от
мисълта, прекалено рязка,
за да види красивото
без да го изкриви
и преиначи,
тогава стихът е свободен.
Но ако има рима и ритъм?
Стихът не е ли свободен?
Пълен хаос...
Не, хаосът не е свободен стих.
Хаосът е нищо. Хаосът е всичко.
Свободният стих го улавя
в мрежата на думите,
без да го натиска
със съвършенство,
с претенция,
класификация,
имитиране,
съобразяване,
претоварване.
Свободният стих възниква
внезапно
като утринното слънце.
Естествено
като песъчинка,
търкаляща се
по пейзажа.
Той е мисълта ми.
Но дали той е аз
или е Аз без правила?
Свободният стих ще избяга
на всеки разбиращ,
четящ, анализиращ
без сърце,
аплодиращ
без душа,
на всеки.
И това му е хубавото.
Думите не са решетки,
нито тухли или рамки
на прозорци, картини,
звезди.
Не са.
Те са нещо
повече.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Няма значение формата важното в стиха свободата да има крила.
-
Почитател съм на класическия стих, но съм отворен към всеки вид и тип поезия.
А конкретно относно свободния стих - при него се иска огромно майсторство, защото ако го няма, наистина се превръща във вертикална проза, но когато е налице, е поетичен извор.
Поздравявам те. -
tictac (Синьо цвете), а защо съществуваме ние? На такива въпроси е трудно да се намери отговор... Важното е, че има аудитория, на която да се хареса свободният стих, но пък не на всеки ще се хареса и не от всеки ще получи признание. Благодаря за споделеното.
Ranrozar (Стойчо Станев), наистина, има хубави примери на поезия в свободен стих
Новата гледна точка при правилен подход от наша страна не може да ни разруши, а само да ни обогати.
ИнаКалина (Красимира Чакърова), наистина, ще избяга на всеки, колкото и старателно да се опита да го облече в някакви категории на ума, и това много ми харесва, благодаря за този цитат
генек (Георги Коновски), благодаря за това поетично обобщение.
contessa (Светла Асенова), надявам се това емотиконче да е замислено, а не тъжно, ако е второто, много съжалявам, ако съм станала повод за това.
JujuBuju (Меги Миткова), всеки има право да не признава и не приема нещо, каквато и причина да има Благодаря за споделеното. -
vega666 (Младен Мисана), „Ако един стих е класически, то за да е той стойностна поезия е необходимо да не е подчинен на римите, а римите да са му подчинени!!!“ - точно, за да стигнем до класическия стих, трябва да видим това отвъд ритъма и римите, а свободният стих е точно там. Аз вярвам, че поезията се крие не само в ритъма и римите, но и другаде, и точно това другаде получава свобода, когато се пише в свободен стих. Не искам и няма да вярвам, че поезията е само подбор на рими и ритъм, това е все едно да се откажем от висшата математика и да останем на ниво 2+2 и таблицата за умножение... Поезията е нещо повече от комбинации, наистина. Благодаря за споделеното.
brinne (Мариана Бусарова), много се радвам, че ти хареса, нека пишем и в класически стих, и в свободен, и да си намираме хубаво и в едното, и в другото, помнейки, че ритъмът и римата не са съвсем всичко в поезията. Благодаря за споделеното.
... -
Класически стих, класическа музика, класически коли, класическо българско мнение... класика в жанра
-
Свободният и белият стих отдавна са завладели света. Само у нас властват ретроградни разбирания, поставящи класическия стих на пиедистал. Да не забравяме, че Йосиф Бродски стана нобелов лауреат за литература, изхвърляйки напълно зад борда класическият стих. Но в тази тъмна балканска страна трудно преодоляват инерцията на миналото. Поздравявам те за втори път, Йоана!
-
С Мая.
-
🤔 ...
-
Свободният стих е организиран хаос...
Добре. -
Може и по-свободен да бъде
"Свободният стих ще избяга
на всеки разбиращ,
четящ, анализиращ
без сърце,
аплодиращ
без душа,
на всеки..."
Сега да избирам ли? -
Свободният стих е за разкрепостени възприятия,които не са спъвани от схоластиката на изразните средства.
Поздравления за смелостта да изразиш себе си,Йоана! -
Така и не съм проумяла защо съществува свободният стих, но честно казано никога и не съм търсила отговора. Всъщност, имам си свое логичо обяснение. Ще го оставя за себе си.
За мен е вертикална проза, която не е изключено да бъде красива или съдържателна, разбира се. Надявам се, позицията ми да не обиди никого. Казвам, че всеки има своя мяра за поезия, а свободният стих не се вписва в моята. -
Поздравявам те за това чисто идеологическо стихотворение, Йоана! То ми дава повод вкратце да разтълкувам редовете ти. Ако един стих е класически, то за да е той стойностна поезия е необходимо да не е подчинен на римите, а римите да са му подчинени!!! В това е тънката разлика, която обикновено се пропуска от стихоплетците. Поезията е нещо много по-висше от римите. Тя е еманация. Тя е като гребен на вълна извисен над водното тяло. Гребен пенещ се и правещ връзка между водата и небесата. Но трябват очи, за да го видиш и трябват умения, за да сърфираш по него. Най-често тези умения се дават свише, макар че подлежат и на развитие.
"Свободният стих възниква
внезапно
като утринното слънце.
Естествено
като песъчинка,
търкаляща се
по пейзажа...
Думите не са решетки,
нито тухли или рамки
на прозорци, картини,
звезди.
Не са.
Те са нещо
повече."
Прекрасно казано!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов), съгласна съм - дали ще я остави по начина, по който сама пристига в ума или ще я промени, усъвършенства по някакви свои представи - това решава единствено авторът, а читателите могат да одобрят или не. Аз лично като читател съм виждала текстове в най-разнообразна форма, които са красиви и ми въздействат добре, вдъхновяват ме, рисуват красиви картини в съзнанието, носят послание или мъдрост, оставят усещане за невероятна хармония - общото между тях е красотата...