Чудеса...
* * *
От света, забравен някъде край пътя,
в едно бунгало, в пуста долина,
прекрасен спомен погледа ми мъти,
прекрасен спомен за една жена.
Тя всяка нощ във моя сън пристига,
тя всяка вечер стопля ми кръвта
и като вулкан във мене се надигат
спомени, изгарящи плътта.
Студено е. Сковал е студ навън,
а аз заспал съм в малкото бунгало
и ето я, отново в моя сън,
във лунна светлина огряла.
С воал копринен, с блясък на звездите
обвила нежни рамене,
до мен приседна, целуна ми очите
и рече: "Не сънувай, моето момче!"
Сънят пристига с приказна двуколка,
теглена от огнени коне:
"Не ме сънувай, аз съм болка,
болката на всички векове.
Обичай ме и вечно ще те имам,
сега си тръгвам, моето момче,
когато искаш в съня ти ще пристигам,
до теб ще лягам като плюшено мече."
Вратата хлопна, вятър ме прониза,
бунгалцето потръпна от студа.
Присвит във тънката си риза,
опитах всичко да я спра.
Вратата хлопна пак и ме събуди,
студът ме сграбчи като Сатана,
върху леглото ми лежеше чудото...
Един воал от звездна светлина...
Клип:
http://youtu.be/wVSr52ehEZQ?list=FLBY-UhXya5e47LMC0UCTaQw
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
