28 апр. 2020 г., 20:55

Чудо 

  Поэзия » Свободный стих
714 0 10

 

 

Понякога е притеснително,

колко сме невежи,

само отрицателно да гледаме,

залети от брътвежи.

С обвивка от хумор,

да си затворим очите,

и с уплаха да чакаме,

края на дните.

Съзнанието ни описва,

трагична картина,

с ококорени очи я гледаме,

поука не взимаме.

Но надежда има,

вярвам в това,

скоро ще настъпи,

края на света.

Сега самоотвержено,

може да се запасим,

с неподправена емоция,

не със евтина храна.

А как се пълни кошница,

с емоции? ,

не знам, за ценните неща,

не съм видял промоции.

Някъде видели ли сме, 

да продават прегръдки, 

как ще го сторят? , 

побити са от тръпки. 

Ами отзивчив разговор на килограм? , 

абсолютна небивалица знам, знам.

Безценни са тези неща, 

способни да ни възкресят 

както феникса възкръсва, 

все по-силен от пепелта! 

 

         

                                         

© Petar Donev Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Няма защо да се разсърдя адаш, благодаря!
  • Ей, Петре, един да не се разсърди като го посъветвам! Накефих се! Аз не говоря така по принцип, преди да кажа нещо, поглеждам в речника на БАН. Ама сега стана спонтанно . Като казвам “Петре”, все едно сам си говоря. Често се случва при пишещите, между другото. 😀
  • Благодаря, адаш, страхотен коментар, оценявам го!
  • Прав си, адаш. Оставяй ги да отлежат малко, после ги доизглаждай.

    Не става дума за насърчаване, и знаене, и близане на рани. По-друго е, по-голямо. Всички са позитивни тук, и толерантни, както трябва да е.

    Ето още нещо конкретно: зарежи ги тия изкуствени рими: “невежи” - “брътвежи”, “емоции” - “промоции” ...

    Пиши както ти идва, пък каквото ще да става, те, ако трябва, сами ще те намерят, и думите, и римите.

    Ако ли не - опитай друго, например проза. Опитвай, Деница е права - имаш време.

    ✌️
  • Благодаря за коментарите и ви насърчавам да критикувате и да изразявате мнението си като знаете или мислите нещо. Ако само си ближем раните как ще се развиваме?
  • Пиши, адаш! И чети. Другото ще си дойде само. Само не се отказвай! ✌️
  • Петър, според мен човек за да пише трябва много да чувства, да чете и да има муза.
    Ако ти се пише, пишѝ. Опитвай. Развивай се. Имаш много време.
    Относно творбата ти-според мен тя не е поезия, а е по-подходяща за доразвиване в проза. Това не го казвам като автор, а като читател. Като автор не си позволявам да давам съвети, че не съм на това ниво.
    Желая вдъхновение.
  • На фона на предишните ни коментари, ще изгледа като дребно заяждане от моя страна 😊
    А не съм такъв човек!
    Има си слаби точки, но нека други ги покажат!
    От мен получаваш единствено насърчение да не се отказваш!
    Всичко хубаво ти пожелавам.
  • Ще се радвам да чуя критиката
  • Като основа, имаш я!
    Не съм човек, който ще критикува самоцелно, обичам да стимулирам предимно!
    Поздравявам те с добре дошъл в сайта!
Предложения
: ??:??