Чудо
Понякога е притеснително,
колко сме невежи,
само отрицателно да гледаме,
залети от брътвежи.
С обвивка от хумор,
да си затворим очите,
и с уплаха да чакаме,
края на дните.
Съзнанието ни описва,
трагична картина,
с ококорени очи я гледаме,
поука не взимаме.
Но надежда има,
вярвам в това,
скоро ще настъпи,
края на света.
Сега самоотвержено,
може да се запасим,
с неподправена емоция,
не със евтина храна.
А как се пълни кошница,
с емоции? ,
не знам, за ценните неща,
не съм видял промоции.
Някъде видели ли сме,
да продават прегръдки,
как ще го сторят? ,
побити са от тръпки.
Ами отзивчив разговор на килограм? ,
абсолютна небивалица знам, знам.
Безценни са тези неща,
способни да ни възкресят
както феникса възкръсва,
все по-силен от пепелта!
© Petar Donev All rights reserved.
. Като казвам “Петре”, все едно сам си говоря. Често се случва при пишещите, между другото. 😀