Чудо
Как сърдито е небето,
изненада се детето.
Кой ли облаците гони,
та небето сълзи рони?
Вятърко сърдит и гневен,
е подгонил облак черен
и в гонитбата чудата,
дъжд се лее над земята.
Едри, тежки капки капят,
вихърът сърдито хапе!
След това като по чудо,
в миг небето става друго,
Слънчо в облака наднича
и започва да припича.
Изведнъж дъждът престава,
вятърът се укротява,
небосвода украсила,
виж, дъга се е извила.
И разбира се, доволни,
от сълзиците дъждовни
са децата, те обичат,
в локвите след дъжд да тичат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илонка Денчева Все права защищены
