27.03.2022 г., 10:57 ч.

Чудо 

  Поезия » За деца
1206 1 4

Как сърдито е небето,

изненада се детето.

Кой ли облаците гони,

та небето сълзи рони?

Вятърко сърдит и гневен,

е подгонил облак черен

и в гонитбата чудата,

дъжд се лее над земята.

Едри, тежки капки капят,

вихърът сърдито хапе!

След това като по чудо,

в миг небето става друго,

Слънчо в облака наднича

и започва да припича.

Изведнъж дъждът престава,

вятърът се укротява,

небосвода украсила,

виж, дъга се е извила.

И разбира се, доволни,

от сълзиците дъждовни

са децата, те обичат,

в локвите след дъжд да тичат.


 

© Илонка Денчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Осмото чудо в детските очи »

14 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??