16 апр. 2011 г., 21:52

Чудото на светлината - цикъл стихове

2.3K 0 0

***

Снегът е далече,

а душата ми се пробужда под сняг

и е объркана в тази вечност

от безкрайна житейска тъга.

 

Не виждам живи птици,

а само твоите следя –

с крилата си ми шепнат приказки,

донасят вятър в залез да надничам,

а с изгрева не мен, а тебе в мен пробуждат.

 

Душата ми под тоновете сняг въздиша,

а това е знак,

че някой  може да усети,

да посегне с длан

и белотата по небето да раздвижи,

да прати малко светлина в душата ми,

която иска да прогледне.

 

***

Мълча до теб.

Но то не е мълчание...

Ти слушаш моите мисли,

че семената им от Бога са посяти...

А дума, казана на глас,

излишна е,

ако с душата си не я усетиш.

 

***

Да докосна с устни

това, което шепне ми  душата –

от гръм Божествен ще се пръсна,

понесена от нежен вятър...

И всичко, що съм преживяла,

далече ще остане в мрака

и само светлината

на устните ти дълго ще ме чака...

 

 

***

За светлината трябват двама.

Единият ще е небесен!...

И Рождеството по чудесен начин стана

от Майката и Син Божествен!

 

***

О, земно Чудо,

непипнато с ръка човешка,

от Словото просветнало,

ти сянката на злото ще погубиш!

---

Къде ме водиш във съня ми?

---

Когото никога не съм видяла,

говори на сърцето ми

и плача...

Небесна ще е неговата Слава,

щом в мен пося човешка Обич!...

 

***

Не казвай, че съм грешна!...

Като Магдалена в нозете на Исус

аз слушам твоите слова човешки

и обладава ме незнаен смут,

и трепет непознат

душата ми разнищва...

Къде ме водиш?

Пратеник Господен ли

наднича във делата ми,

че моят ден на църква заприлича,

но не с един,

а с множество олтари...

---

На гълъба крилете са вратите.

Отварям ги с трошица, с зърно.

От пръстите молитвата ми литва

със гълъба до моя повелител...

 

Олтар е пъпката на розата – разцъфва,

отваря цветолистчета с ухание

и тайнствената красота  витае...

Любов в душата ми възкръсва...

 

От  другия олтар – водата

със капчици роса ме ръси

и тръгвам си благословена,

към  твоя храм, любов блажена!

 

2.01.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Шандуркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...