Чудото помни

Шепти нощта през рамото ми нежно

мелодия, надиплила килим,
от цялото ми битие безбрежно
и миг от времето неповторим.

Разсънва се сърцето изтъкано
от спомени, изпълнили кръвта,
прохожда ново утро неразбрано,
а тайната пробужда мъдростта.

Денят посява новото начало 
на дръзката и горда светлина,
а речното лазурно огледало 
докосва необятна красота.

С финес се гонят залез и простори
и търсят сянка да ги подслони,
а слънцето затваря кръгозори
и тихо шепне: "Чудото помни!"