25.04.2023 г., 16:58

Чудото помни

479 0 0

Шепти нощта през рамото ми нежно

мелодия, надиплила килим,
от цялото ми битие безбрежно
и миг от времето неповторим.

 

Разсънва се сърцето изтъкано
от спомени, изпълнили кръвта,
прохожда ново утро неразбрано,
а тайната пробужда мъдростта.

 

Денят посява новото начало 
на дръзката и горда светлина,
а речното лазурно огледало 
докосва необятна красота.

 

С финес се гонят залез и простори
и търсят сянка да ги подслони,
а слънцето затваря кръгозори
и тихо шепне: "Чудото помни!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...