Шепти нощта през рамото ми нежно
мелодия, надиплила килим,
от цялото ми битие безбрежно
и миг от времето неповторим.
Разсънва се сърцето изтъкано
от спомени, изпълнили кръвта,
прохожда ново утро неразбрано,
а тайната пробужда мъдростта.
Денят посява новото начало
на дръзката и горда светлина,
а речното лазурно огледало
докосва необятна красота.
С финес се гонят залез и простори
и търсят сянка да ги подслони,
а слънцето затваря кръгозори
и тихо шепне: "Чудото помни!"
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados