10 янв. 2007 г., 15:04

Чух на сън

918 0 7

 

 

Чух на сън, че даровита поетеса

се показала по нашите места-

глух съм, ала тя ме пита: -Те къде са –

за поетите – за да ни спасят честта!

 

-А, поетите – във унес й говоря –

те подреждат страстни думи за любов,

но кажи ми даровита, що да сторя:

знаеш, че за теб на всичко съм готов…

 

-Знаеш ме, че личност съм харизматична…

виж как свети пламенното ми око,

а душата ми е толкоз поетична,

че е станала почти като стъкло.

 

-Зная аз, че ти си много талантлива –

в антитеза пишеш вече до захлас,

а и иначе си ти добра, игрива:

ще те превъзнасям сред поетите и аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Привет, Анета!
  • Право да си кажа,
    стана ми любимо.
    Няма да те лъжа,
    даже обозримо.
    Знак подаваш ти
    скрита виртуалнос.
    Ала по нашите земи
    достигаща реалност.

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Ах, перото...ах, перото-
    аз приемам твойта теза,
    че сърцето ми - горкото
    не желае антитеза.

    Ти си мила най-добрата-
    няма друга като теб звезда:
    щом отвориш си устата,
    чакам да ми кажеш само:"Да!"

    Поздрав, Лъки!
  • Дали е теза или антитеза-
    има ли значение,кажи
    щом поезия с протеза
    тътри се по нашите земи!

    Ти какво току присветваш
    с пламенното си око?
    Искам с чувство да приветстваш
    самовлюбеното ми перо,

    че поета,гледам крета
    след рояци от мечти:
    роня сълзите си - клета,
    няма кой звезда да ми свали.


    Поздрав!
  • Да, Ласка! Така е тръгнало, че честта на българина може да се спаси от хора със запазена чувствителност, а къде да ги търсим ако не сред поетите.
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...