10.01.2007 г., 15:04

Чух на сън

911 0 7

 

 

Чух на сън, че даровита поетеса

се показала по нашите места-

глух съм, ала тя ме пита: -Те къде са –

за поетите – за да ни спасят честта!

 

-А, поетите – във унес й говоря –

те подреждат страстни думи за любов,

но кажи ми даровита, що да сторя:

знаеш, че за теб на всичко съм готов…

 

-Знаеш ме, че личност съм харизматична…

виж как свети пламенното ми око,

а душата ми е толкоз поетична,

че е станала почти като стъкло.

 

-Зная аз, че ти си много талантлива –

в антитеза пишеш вече до захлас,

а и иначе си ти добра, игрива:

ще те превъзнасям сред поетите и аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Анета!
  • Право да си кажа,
    стана ми любимо.
    Няма да те лъжа,
    даже обозримо.
    Знак подаваш ти
    скрита виртуалнос.
    Ала по нашите земи
    достигаща реалност.

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Ах, перото...ах, перото-
    аз приемам твойта теза,
    че сърцето ми - горкото
    не желае антитеза.

    Ти си мила най-добрата-
    няма друга като теб звезда:
    щом отвориш си устата,
    чакам да ми кажеш само:"Да!"

    Поздрав, Лъки!
  • Дали е теза или антитеза-
    има ли значение,кажи
    щом поезия с протеза
    тътри се по нашите земи!

    Ти какво току присветваш
    с пламенното си око?
    Искам с чувство да приветстваш
    самовлюбеното ми перо,

    че поета,гледам крета
    след рояци от мечти:
    роня сълзите си - клета,
    няма кой звезда да ми свали.


    Поздрав!
  • Да, Ласка! Така е тръгнало, че честта на българина може да се спаси от хора със запазена чувствителност, а къде да ги търсим ако не сред поетите.
    Поздрав!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...