10.01.2007 г., 15:04

Чух на сън

912 0 7

 

 

Чух на сън, че даровита поетеса

се показала по нашите места-

глух съм, ала тя ме пита: -Те къде са –

за поетите – за да ни спасят честта!

 

-А, поетите – във унес й говоря –

те подреждат страстни думи за любов,

но кажи ми даровита, що да сторя:

знаеш, че за теб на всичко съм готов…

 

-Знаеш ме, че личност съм харизматична…

виж как свети пламенното ми око,

а душата ми е толкоз поетична,

че е станала почти като стъкло.

 

-Зная аз, че ти си много талантлива –

в антитеза пишеш вече до захлас,

а и иначе си ти добра, игрива:

ще те превъзнасям сред поетите и аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Привет, Анета!
  • Право да си кажа,
    стана ми любимо.
    Няма да те лъжа,
    даже обозримо.
    Знак подаваш ти
    скрита виртуалнос.
    Ала по нашите земи
    достигаща реалност.

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Ах, перото...ах, перото-
    аз приемам твойта теза,
    че сърцето ми - горкото
    не желае антитеза.

    Ти си мила най-добрата-
    няма друга като теб звезда:
    щом отвориш си устата,
    чакам да ми кажеш само:"Да!"

    Поздрав, Лъки!
  • Дали е теза или антитеза-
    има ли значение,кажи
    щом поезия с протеза
    тътри се по нашите земи!

    Ти какво току присветваш
    с пламенното си око?
    Искам с чувство да приветстваш
    самовлюбеното ми перо,

    че поета,гледам крета
    след рояци от мечти:
    роня сълзите си - клета,
    няма кой звезда да ми свали.


    Поздрав!
  • Да, Ласка! Така е тръгнало, че честта на българина може да се спаси от хора със запазена чувствителност, а къде да ги търсим ако не сред поетите.
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...