10 ene 2007, 15:04

Чух на сън

  Poesía
914 0 7

 

 

Чух на сън, че даровита поетеса

се показала по нашите места-

глух съм, ала тя ме пита: -Те къде са –

за поетите – за да ни спасят честта!

 

-А, поетите – във унес й говоря –

те подреждат страстни думи за любов,

но кажи ми даровита, що да сторя:

знаеш, че за теб на всичко съм готов…

 

-Знаеш ме, че личност съм харизматична…

виж как свети пламенното ми око,

а душата ми е толкоз поетична,

че е станала почти като стъкло.

 

-Зная аз, че ти си много талантлива –

в антитеза пишеш вече до захлас,

а и иначе си ти добра, игрива:

ще те превъзнасям сред поетите и аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет, Анета!
  • Право да си кажа,
    стана ми любимо.
    Няма да те лъжа,
    даже обозримо.
    Знак подаваш ти
    скрита виртуалнос.
    Ала по нашите земи
    достигаща реалност.

    Поздрав и усмивка Валери.
  • Ах, перото...ах, перото-
    аз приемам твойта теза,
    че сърцето ми - горкото
    не желае антитеза.

    Ти си мила най-добрата-
    няма друга като теб звезда:
    щом отвориш си устата,
    чакам да ми кажеш само:"Да!"

    Поздрав, Лъки!
  • Дали е теза или антитеза-
    има ли значение,кажи
    щом поезия с протеза
    тътри се по нашите земи!

    Ти какво току присветваш
    с пламенното си око?
    Искам с чувство да приветстваш
    самовлюбеното ми перо,

    че поета,гледам крета
    след рояци от мечти:
    роня сълзите си - клета,
    няма кой звезда да ми свали.


    Поздрав!
  • Да, Ласка! Така е тръгнало, че честта на българина може да се спаси от хора със запазена чувствителност, а къде да ги търсим ако не сред поетите.
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...