Чужда

26 сент. 2009 г., 19:01

Поэзия » Белые стихи

438 0 3

По дяволите! Толкова съм чужда

на мислите си,

пагубно разнищени.

Дере и стене в мене

едно безумно чувство непотребно.

Излишна съм си

и сякаш съм безкрайно уморена

от вярата, избола мирогледа ми.

Не чаках да се върнеш.

Не те намерих.

Не те потърсих даже!

А съм вече безлетежна.

Крилете ми, опърлени и прогорени,

във пепелища се целуват тихомълком.

По дяволите!

Толкова съм чужда!

veesii70 (Веселка Стойнева)

2009-10-02T19:55:38+03:00

Пишеш интересно и силно!!!
Поздрави и от мен!!!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-09-26T20:02:42+03:00

Чужда на себе си - никога! Бъди!
guardian_angel (Бояна Петрова)

2009-09-26T19:51:56+03:00

Познавам много добре това чувство да не знаеш изобщо коя си и да си уморена от всичко...Вярвай!Ще дойдат по-добри дни!