По дяволите! Толкова съм чужда
на мислите си,
пагубно разнищени.
Дере и стене в мене
едно безумно чувство непотребно.
Излишна съм си
и сякаш съм безкрайно уморена
от вярата, избола мирогледа ми.
Не чаках да се върнеш.
Не те намерих.
Не те потърсих даже!
А съм вече безлетежна.
Крилете ми, опърлени и прогорени,
във пепелища се целуват тихомълком.
По дяволите!
Толкова съм чужда!
© Полина All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
