По дяволите! Толкова съм чужда
на мислите си,
пагубно разнищени.
Дере и стене в мене
едно безумно чувство непотребно.
Излишна съм си
и сякаш съм безкрайно уморена
от вярата, избола мирогледа ми.
Не чаках да се върнеш.
Не те намерих.
Не те потърсих даже!
А съм вече безлетежна.
Крилете ми, опърлени и прогорени,
във пепелища се целуват тихомълком.
По дяволите!
Толкова съм чужда!
© Полина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
