Чужда
По дяволите! Толкова съм чужда
на мислите си,
пагубно разнищени.
Дере и стене в мене
едно безумно чувство непотребно.
Излишна съм си
и сякаш съм безкрайно уморена
от вярата, избола мирогледа ми.
Не чаках да се върнеш.
Не те намерих.
Не те потърсих даже!
А съм вече безлетежна.
Крилете ми, опърлени и прогорени,
във пепелища се целуват тихомълком.
По дяволите!
Толкова съм чужда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
