25 мая 2011 г., 22:56

Чуждите думи

643 0 4

Чуждите думи ме въодушевяват.

Стъпвам по тях предпазливо.

Те със куршумена точност раняват

или убиват красиво.


Скрита ирония горчи понякога

в нюансите им нарочни.

Чуждите думи са като влакове,

рядко пристигащи точно.


Те ми приличат на кървави макове -

неповторимо нетрайни.

Или на сЪлзи, когато сме плакали,

трогателно всеотдайни.


Чуждите думи - капани неволни.

Често във тях пропадаме!

Те са лекарство за чувствата болни

или покана за Ада. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих, много. В последният куплет втората строфа нарушава стъпката, може би трябва да остане само "Често във тях пропадаме". Но това е само мнение.
  • Нали човек за едната чест живее, особено когато е беден.. а едната чест зависи от чуждите думи, за жалост. Поздравления!
  • ни топлят понякога...Поздрав!
  • Много замислящ стих си написала.С всички нюанси на емоцията.Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...