25 may 2011, 22:56

Чуждите думи

  Poesía » Otra
649 0 4

Чуждите думи ме въодушевяват.

Стъпвам по тях предпазливо.

Те със куршумена точност раняват

или убиват красиво.


Скрита ирония горчи понякога

в нюансите им нарочни.

Чуждите думи са като влакове,

рядко пристигащи точно.


Те ми приличат на кървави макове -

неповторимо нетрайни.

Или на сЪлзи, когато сме плакали,

трогателно всеотдайни.


Чуждите думи - капани неволни.

Често във тях пропадаме!

Те са лекарство за чувствата болни

или покана за Ада. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих, много. В последният куплет втората строфа нарушава стъпката, може би трябва да остане само "Често във тях пропадаме". Но това е само мнение.
  • Нали човек за едната чест живее, особено когато е беден.. а едната чест зависи от чуждите думи, за жалост. Поздравления!
  • ни топлят понякога...Поздрав!
  • Много замислящ стих си написала.С всички нюанси на емоцията.Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...