25 may 2011, 22:56

Чуждите думи

  Poesía » Otra
645 0 4

Чуждите думи ме въодушевяват.

Стъпвам по тях предпазливо.

Те със куршумена точност раняват

или убиват красиво.


Скрита ирония горчи понякога

в нюансите им нарочни.

Чуждите думи са като влакове,

рядко пристигащи точно.


Те ми приличат на кървави макове -

неповторимо нетрайни.

Или на сЪлзи, когато сме плакали,

трогателно всеотдайни.


Чуждите думи - капани неволни.

Често във тях пропадаме!

Те са лекарство за чувствата болни

или покана за Ада. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих, много. В последният куплет втората строфа нарушава стъпката, може би трябва да остане само "Често във тях пропадаме". Но това е само мнение.
  • Нали човек за едната чест живее, особено когато е беден.. а едната чест зависи от чуждите думи, за жалост. Поздравления!
  • ни топлят понякога...Поздрав!
  • Много замислящ стих си написала.С всички нюанси на емоцията.Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...