25.05.2011 г., 22:56

Чуждите думи

646 0 4

Чуждите думи ме въодушевяват.

Стъпвам по тях предпазливо.

Те със куршумена точност раняват

или убиват красиво.


Скрита ирония горчи понякога

в нюансите им нарочни.

Чуждите думи са като влакове,

рядко пристигащи точно.


Те ми приличат на кървави макове -

неповторимо нетрайни.

Или на сЪлзи, когато сме плакали,

трогателно всеотдайни.


Чуждите думи - капани неволни.

Често във тях пропадаме!

Те са лекарство за чувствата болни

или покана за Ада. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих, много. В последният куплет втората строфа нарушава стъпката, може би трябва да остане само "Често във тях пропадаме". Но това е само мнение.
  • Нали човек за едната чест живее, особено когато е беден.. а едната чест зависи от чуждите думи, за жалост. Поздравления!
  • ни топлят понякога...Поздрав!
  • Много замислящ стих си написала.С всички нюанси на емоцията.Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...