Чуждите думи ме въодушевяват.
Стъпвам по тях предпазливо.
Те със куршумена точност раняват
или убиват красиво.
Скрита ирония горчи понякога
в нюансите им нарочни.
Чуждите думи са като влакове,
рядко пристигащи точно.
Те ми приличат на кървави макове -
неповторимо нетрайни.
Или на сЪлзи, когато сме плакали,
трогателно всеотдайни.
Чуждите думи - капани неволни.
Често във тях пропадаме!
Те са лекарство за чувствата болни
или покана за Ада.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
