Пречи ми нещо, което при другите
как е в излишък - умеят да казват,
че чувстват, без даже да лъха на
чувства...
Природата мен ли създаде в
севера юг да съзиждам...
при мен не лъха на чувства,
а вълните се мятат с трепет и
светлината със скорост разгръща
да обливат брега от чувства.
Но как в метежа изчезва и всъщност
до бряг не достига -
ехо от спомени буди ме и ми
пречи всяка нощ да заспивам.
© Без име Анонимна Все права защищены