29 мар. 2009 г., 01:31

Чувства...

882 0 0

Пречи ми нещо, което при другите

как е в излишък - умеят да казват,

че чувстват, без даже да лъха на

чувства...

 

Природата мен ли създаде в

севера юг да съзиждам...

при мен не лъха на чувства,

а вълните се мятат с трепет и

светлината със скорост разгръща

да обливат брега от чувства.

 

Но как в метежа изчезва и всъщност

до бряг не достига -

ехо от спомени буди ме и ми

пречи всяка нощ да заспивам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Без име Анонимна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...