29.03.2009 г., 1:31

Чувства...

880 0 0

Пречи ми нещо, което при другите

как е в излишък - умеят да казват,

че чувстват, без даже да лъха на

чувства...

 

Природата мен ли създаде в

севера юг да съзиждам...

при мен не лъха на чувства,

а вълните се мятат с трепет и

светлината със скорост разгръща

да обливат брега от чувства.

 

Но как в метежа изчезва и всъщност

до бряг не достига -

ехо от спомени буди ме и ми

пречи всяка нощ да заспивам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Без име Анонимна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....