Mar 29, 2009, 1:31 AM

Чувства...

  Poetry » Love
881 0 0

Пречи ми нещо, което при другите

как е в излишък - умеят да казват,

че чувстват, без даже да лъха на

чувства...

 

Природата мен ли създаде в

севера юг да съзиждам...

при мен не лъха на чувства,

а вълните се мятат с трепет и

светлината със скорост разгръща

да обливат брега от чувства.

 

Но как в метежа изчезва и всъщност

до бряг не достига -

ехо от спомени буди ме и ми

пречи всяка нощ да заспивам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Без име Анонимна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....