8 окт. 2013 г., 23:25  

Чувства

1.1K 0 0



Преливат чувства в мен,

от любов до гняв,

че не мога да съм с теб,

сигурно е грях?
Желание огромно,

непоносимо дори,

мога ли да те спечеля ми кажи?
Мислите ми все за теб са,

не мога да ги спра,

копнея да те имам,

докога ще е така?
Жив ме изгаря

това чувство в мен,

като неугасващ въглен,

той не може да бъде угасен.
Копнея да те зърна,

за миг дори,

това ми дава надежда,

че със мене ще си ти.
Има ли място в сърцето ти сега,

отговора... едва ли ще го разбера. 
Желание най-силно,

то си е така и вярвам,

че един ден ще четем заедно това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ердал Амедов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....