8 окт. 2013 г., 23:25  

Чувства

1.1K 0 0



Преливат чувства в мен,

от любов до гняв,

че не мога да съм с теб,

сигурно е грях?
Желание огромно,

непоносимо дори,

мога ли да те спечеля ми кажи?
Мислите ми все за теб са,

не мога да ги спра,

копнея да те имам,

докога ще е така?
Жив ме изгаря

това чувство в мен,

като неугасващ въглен,

той не може да бъде угасен.
Копнея да те зърна,

за миг дори,

това ми дава надежда,

че със мене ще си ти.
Има ли място в сърцето ти сега,

отговора... едва ли ще го разбера. 
Желание най-силно,

то си е така и вярвам,

че един ден ще четем заедно това!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ердал Амедов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...