8.10.2013 г., 23:25  

Чувства

1.1K 0 0



Преливат чувства в мен,

от любов до гняв,

че не мога да съм с теб,

сигурно е грях?
Желание огромно,

непоносимо дори,

мога ли да те спечеля ми кажи?
Мислите ми все за теб са,

не мога да ги спра,

копнея да те имам,

докога ще е така?
Жив ме изгаря

това чувство в мен,

като неугасващ въглен,

той не може да бъде угасен.
Копнея да те зърна,

за миг дори,

това ми дава надежда,

че със мене ще си ти.
Има ли място в сърцето ти сега,

отговора... едва ли ще го разбера. 
Желание най-силно,

то си е така и вярвам,

че един ден ще четем заедно това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ердал Амедов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...