По още незарасналите рани 

и белезите в близкото ми минало ми

разхождаше се кой, когато сва́ри. 

Олекне му, а после си отива... 

Пристигаха със гръмки обещания, 

облечени с одежди от илюзии, 

че чувствата не знаят разстояние 

и могат отдалеч да са ми музи... 

А ти се настани като у вас си, 

в душата ми препълнена с обида. 

От жажда ме преглътна и от страст  

с копнежния си вопъл до насита...

Опита ме на вкус. По интуиция. 

Докосна ме наум и ме пога́ли, 

магьоснице, ти моя хубавице, 

във вените пожари ми запа́ли! 

И аз се съгласявам със стихията. 

Горѝ ме до утихване на въглен, 

от влагата изтлял, докато пия 

блаженствата на нежната ти плът! 

Накрая прегърни ме със нозете си 

пред портите на своя Божий храм! 

Молитви ли да кажа или клетви? 

Ще влизам доживот без капка свян! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

26.08.2023