Ако само допълвам самотата ти
ако съм видима вещ от къщата,
ако съм част от егото,
а отдавна не съм същата,
ако не даваш,
но вземаш чувства
и преливаш чашите
от празно в пусто
ако вярата ми е осакатена
и ми е много, ама много
студено.
А ти държиш вратата отворена
и чувствата хванаха хрема,
ако е празна надеждата
и си отида.
Ще затворя след себе си.
Не излизай.
© Наталия Божилова Все права защищены