Ако само допълвам самотата ти
ако съм видима вещ от къщата,
ако съм част от егото,
а отдавна не съм същата,
ако не даваш,
но вземаш чувства
и преливаш чашите
от празно в пусто
ако вярата ми е осакатена
и ми е много, ама много
студено.
А ти държиш вратата отворена
и чувствата хванаха хрема,
ако е празна надеждата
и си отида.
Ще затворя след себе си.
Не излизай.
© Наталия Божилова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
