27 окт. 2017 г., 11:03  

Чувствено

1.2K 6 22

Аз съм жива само във съня ти,

където няма граници и срам.
В онзи свят отваряме сърцата.
Доброволно изтезаваме се там.


Събличаме мъчително душите
 и потъваме във сладък блян.
Аз живея само във мечтите.
Докосвам тялото ти само там.

 

Само там свободна е душата.
Там се гледаме очи в очи.
И само там оголват ни се сетивата.
А съвестта заспива и мълчи.


Срещаме се само във мечтите.
Рая, в който влизаш само ти.
Там сами сме с тебе скрити,
изпепеляващи се – две души.

 

Там говорим със ръцете и телата.
И виждам със затворени очи.
И свободни са от тежестта крилата.
Как хубаво е. Можем да летим.

 

Говоря с устни, без да казвам нищо.
Там в Рая всичко ни е позволено.
Ще те изпепелявам и отново ще възкръсваш.
Във Рая няма нищо забранено.


Мога и да те измъчвам, и да те обичам.
Да ме съживяваш, да ме караш да умирам.
Там мога да целувам и да те събличам.
И докосна ли те, спирам да се контролирам.

 

 

  Юни 2017                    Валя Тодорова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valya Тodorova Все права защищены

Този стих, претърпя малък козметичен ремонт и се завърна пак при вас. Дано да ви хареса!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...