Oct 27, 2017, 11:03 AM  

Чувствено

  Poetry » Love
1.2K 6 22

Аз съм жива само във съня ти,

където няма граници и срам.
В онзи свят отваряме сърцата.
Доброволно изтезаваме се там.


Събличаме мъчително душите
 и потъваме във сладък блян.
Аз живея само във мечтите.
Докосвам тялото ти само там.

 

Само там свободна е душата.
Там се гледаме очи в очи.
И само там оголват ни се сетивата.
А съвестта заспива и мълчи.


Срещаме се само във мечтите.
Рая, в който влизаш само ти.
Там сами сме с тебе скрити,
изпепеляващи се – две души.

 

Там говорим със ръцете и телата.
И виждам със затворени очи.
И свободни са от тежестта крилата.
Как хубаво е. Можем да летим.

 

Говоря с устни, без да казвам нищо.
Там в Рая всичко ни е позволено.
Ще те изпепелявам и отново ще възкръсваш.
Във Рая няма нищо забранено.


Мога и да те измъчвам, и да те обичам.
Да ме съживяваш, да ме караш да умирам.
Там мога да целувам и да те събличам.
И докосна ли те, спирам да се контролирам.

 

 

  Юни 2017                    Валя Тодорова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valya Тodorova All rights reserved.

Този стих, претърпя малък козметичен ремонт и се завърна пак при вас. Дано да ви хареса!

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...