27.10.2017 г., 11:03  

Чувствено

1.2K 6 22

Аз съм жива само във съня ти,

където няма граници и срам.
В онзи свят отваряме сърцата.
Доброволно изтезаваме се там.


Събличаме мъчително душите
 и потъваме във сладък блян.
Аз живея само във мечтите.
Докосвам тялото ти само там.

 

Само там свободна е душата.
Там се гледаме очи в очи.
И само там оголват ни се сетивата.
А съвестта заспива и мълчи.


Срещаме се само във мечтите.
Рая, в който влизаш само ти.
Там сами сме с тебе скрити,
изпепеляващи се – две души.

 

Там говорим със ръцете и телата.
И виждам със затворени очи.
И свободни са от тежестта крилата.
Как хубаво е. Можем да летим.

 

Говоря с устни, без да казвам нищо.
Там в Рая всичко ни е позволено.
Ще те изпепелявам и отново ще възкръсваш.
Във Рая няма нищо забранено.


Мога и да те измъчвам, и да те обичам.
Да ме съживяваш, да ме караш да умирам.
Там мога да целувам и да те събличам.
И докосна ли те, спирам да се контролирам.

 

 

  Юни 2017                    Валя Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valya Тodorova Всички права запазени

Този стих, претърпя малък козметичен ремонт и се завърна пак при вас. Дано да ви хареса!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...