29 мар. 2011 г., 11:10

Чувство

826 0 9

Натежало от недоизказаност -

фатално, красиво, далечно,

упорито като зараза,

едно Чувство преследва ни вечно.

 

То в деня ни стремглаво се спуска,

ляга кротко до хляба и ножа.

Даже нощем не ни напуска,

а танцува под нашата кожа.

 

В мислите ни коварно се вмъква -

незабелязано, ненатрапчùво,

всички маски безжалостно смъква

и обсебва ни сладко-горчиво.

 

Името му ще премълча тактично.

Не ме карайте да го разкрия!

То е собствено чувство  -  най-лично

и прекрасно го знаете вие.

 

То душата ни кара да свети

и на себе си да не прилича,

вдъхновило безбройни поети -

просто ...................... се нарича.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Мисля,че няма да е трудно да попълните празното място с подходящата дума...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....