17 авг. 2011 г., 16:21

Чувство 

  Поэзия
503 0 1
Беше прекрасна пролетна сутрин,
огласяха въздуха птици,
нежни звуци отекваха в душата ми,
разцъфнала като бяло кокиче.
Вървях по една позната пътека.
Поздравих слънцето
и сякаш по-лека -
продължих по пътя си.
Внезапно млада жена застана пред мен,
с лице, мраморно бледо.
Едри сълзи, като планински поток,
се стичаха от очите ù... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??