6 апр. 2011 г., 13:31

Чувство

1.2K 0 2

                    Знам, че двамата ще сме тук,

                      че ще сме заедно и в пек, и в студ...

               И никой не ще може да ни

                  раздели един от друг.

 

           Ако някога загубя теб...

             Ще преплувам аз морета,

           езера, реки, дори океани,

           за да видя отново твоите

            очи, с неземна красота обляни.

 

          Раздялата понякога е тежка.

                 Истината винаги боли, но лъжата

                 е тази, която сърцето ти невинно

            пронизва с най-острите бодли.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамяна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...