Apr 6, 2011, 1:31 PM

Чувство

  Poetry » Love
1.2K 0 2

                    Знам, че двамата ще сме тук,

                      че ще сме заедно и в пек, и в студ...

               И никой не ще може да ни

                  раздели един от друг.

 

           Ако някога загубя теб...

             Ще преплувам аз морета,

           езера, реки, дори океани,

           за да видя отново твоите

            очи, с неземна красота обляни.

 

          Раздялата понякога е тежка.

                 Истината винаги боли, но лъжата

                 е тази, която сърцето ти невинно

            пронизва с най-острите бодли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамяна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...