Apr 6, 2011, 1:31 PM

Чувство

  Poetry » Love
1.2K 0 2

                    Знам, че двамата ще сме тук,

                      че ще сме заедно и в пек, и в студ...

               И никой не ще може да ни

                  раздели един от друг.

 

           Ако някога загубя теб...

             Ще преплувам аз морета,

           езера, реки, дори океани,

           за да видя отново твоите

            очи, с неземна красота обляни.

 

          Раздялата понякога е тежка.

                 Истината винаги боли, но лъжата

                 е тази, която сърцето ти невинно

            пронизва с най-острите бодли.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамяна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....