Чувство, че греша
Побрала би се в шепа на дете,
в око на птица, в тичинка и полен,
но тесен ѝ е – вечно недоволен,
светът. В душата болката расте.
Летяла би, с калинка и пчела,
и с вятъра побъркан и нескромен
и пръснала в небето всеки спомен,
че в тялото човешко е била.
За да повярва в прости чудеса,
да съхрани света неръкотворен,
че неин е, а злото е без корен,
добре дошли съ̀лзите там не са.
Останаха ѝ само стиховѐ
и облакът, по края неизписан,
така съдбата явно я ориса
и тленността не ще я окове.
Понеже своенравна е душа,
дори не искам да я овладея
и тъй ще си отидем двете с нея –
сред камъни и чувство, че греша...
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Тони!
-
Благодаря, Наде. А чудесата случват се сред нас.
-
Благодаря ви!
-
Всъщност чудесата са простички и семпли. Приличат на светулките в лятна нощ. Ние само ги следваме и си намисляме желания...
-
Щастлива си с такава душа, която се събира "...в шепа на дете, в око на птица, в тичинка и полен," и лети "с калинка и пчела, и с вятъра"
Овладяването на душата е по силите само на Бога, ако се молим и искаме това да се случи. А усещането за греховност ни смирява и ни помага да вървим стъпка по стъпка към Твореца, иначе се чувстваме безгрешни и се подхлъзваме лесно. -
Наденце-прекраснице!😄💝😍
-
Дори и да грешим, нека е в името на доброто!
-
Наде, натъжи ме! Много е хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
А чудесата случват се сред нас -
след листопада идва трудна Зима.
И само вярата ли Пролет ни поднася?
Дали сме сигурни за нас,
че Пролет има!