22 июл. 2012 г., 17:51

Циганите

5.6K 2 24

Нямат знаме, ни химн,
нито граници, герб и държава,
само покривът син –
небосводът - подслон им дарява.

Казват – Бог е чергар –
като нас скита бос из тревите.
Нямат друг господар.
За закон свободата зачитат.

Яздят, любят, крадат,
и не знаят какво е войната.
Нямат дом – имат свят,
и духът им е волният вятър.

Ром за рома е брат,
и просторът е общ, и звездите...
Пеят в нощния хлад –
днес живеят, за утре не питат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тошко - благодаря за този анализ и за времето, което отдели!

    Женя - благодарен съм начина, по който си погледнала стихотворението!

    Бъдете здрави!
  • Аз погледнах на стиха само от поетичната страна, и ми хареса!
    Рядкост са онези цигани от старите руски романси, това е от ясно по - ясно, но навярно някъде още има такива, които символизират свободната циганска душа!
  • Тука има спънато звучащи строфи, стиховете са си много добри -- и точно това донякъде спасява строфите. А те звучат спънато, защото ефектът от по-дългите втори и четвърти стих е не "изненада" (такава би се получила ако те бяха по-къси от нечетните стихове), а "разочарование" (вместо да свърши след втората стъпка, стихът продължава). Особено на края на строфата последният стих някак увисва във въздуха.

    За последните няколко стотин години, поетическият ритъм винаги е търсил сгъстяване в края на строфата, а не "разреждане". Доказателство за това е голямата рядкост на подобни строфи, с по-дълъг последен стих.

    Иначе в реторически аспект стихотворението е много добро. Всеки стих е невероятно добре обособен в смислово отношение. Не съм съгласен със самите изразени идеи, но те нямат отношение към поезията, затова няма и да ги коментирам.
  • За циганите, да!!!
    Благодаря, Валя!
  • Влад, в друг коментар ти казах, че направиш ли добро на циганин, той е готов да ти стане роб.
    Живяла съм и като дете, че и по-късно в съжителство с цигани.
    Те имат един израз
    - Брато, мангалите са много, циганите са малко.


    Мисля си, че си написал стих за истинските цигани, а не за крадливите мангали

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...