Jul 22, 2012, 5:51 PM

Циганите

  Poetry » Civic
5.6K 2 24

Нямат знаме, ни химн,
нито граници, герб и държава,
само покривът син –
небосводът - подслон им дарява.

Казват – Бог е чергар –
като нас скита бос из тревите.
Нямат друг господар.
За закон свободата зачитат.

Яздят, любят, крадат,
и не знаят какво е войната.
Нямат дом – имат свят,
и духът им е волният вятър.

Ром за рома е брат,
и просторът е общ, и звездите...
Пеят в нощния хлад –
днес живеят, за утре не питат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тошко - благодаря за този анализ и за времето, което отдели!

    Женя - благодарен съм начина, по който си погледнала стихотворението!

    Бъдете здрави!
  • Аз погледнах на стиха само от поетичната страна, и ми хареса!
    Рядкост са онези цигани от старите руски романси, това е от ясно по - ясно, но навярно някъде още има такива, които символизират свободната циганска душа!
  • Тука има спънато звучащи строфи, стиховете са си много добри -- и точно това донякъде спасява строфите. А те звучат спънато, защото ефектът от по-дългите втори и четвърти стих е не "изненада" (такава би се получила ако те бяха по-къси от нечетните стихове), а "разочарование" (вместо да свърши след втората стъпка, стихът продължава). Особено на края на строфата последният стих някак увисва във въздуха.

    За последните няколко стотин години, поетическият ритъм винаги е търсил сгъстяване в края на строфата, а не "разреждане". Доказателство за това е голямата рядкост на подобни строфи, с по-дълъг последен стих.

    Иначе в реторически аспект стихотворението е много добро. Всеки стих е невероятно добре обособен в смислово отношение. Не съм съгласен със самите изразени идеи, но те нямат отношение към поезията, затова няма и да ги коментирам.
  • За циганите, да!!!
    Благодаря, Валя!
  • Влад, в друг коментар ти казах, че направиш ли добро на циганин, той е готов да ти стане роб.
    Живяла съм и като дете, че и по-късно в съжителство с цигани.
    Те имат един израз
    - Брато, мангалите са много, циганите са малко.


    Мисля си, че си написал стих за истинските цигани, а не за крадливите мангали

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...