21 июн. 2009 г., 13:14

Циганска песен привечер

1.3K 0 20

Със сърцето си бия като кремък хартията.

Вяра от съмненията изсичам.

Колко е малко в шишето ракията...

Луд съм по тебе! В тебе се вричам!

 

Аз съм копривата по твоята граница!

Аз със поглед огъвам и облаци!

Диво обичам те, Приказна страннице!

Чужди очи - ще ме запомнят!

 

Вятъра слушай! Пълен е с лято!

Текат по тревата отразени звезди.

Зрънце късмет си! Ти си ми Святото!

Душата ми грабна с поляна - очи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...