Jun 21, 2009, 1:14 PM

Циганска песен привечер

  Poetry » Love
1.3K 0 20

Със сърцето си бия като кремък хартията.

Вяра от съмненията изсичам.

Колко е малко в шишето ракията...

Луд съм по тебе! В тебе се вричам!

 

Аз съм копривата по твоята граница!

Аз със поглед огъвам и облаци!

Диво обичам те, Приказна страннице!

Чужди очи - ще ме запомнят!

 

Вятъра слушай! Пълен е с лято!

Текат по тревата отразени звезди.

Зрънце късмет си! Ти си ми Святото!

Душата ми грабна с поляна - очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...