Jun 21, 2009, 1:14 PM

Циганска песен привечер

  Poetry » Love
1.3K 0 20

Със сърцето си бия като кремък хартията.

Вяра от съмненията изсичам.

Колко е малко в шишето ракията...

Луд съм по тебе! В тебе се вричам!

 

Аз съм копривата по твоята граница!

Аз със поглед огъвам и облаци!

Диво обичам те, Приказна страннице!

Чужди очи - ще ме запомнят!

 

Вятъра слушай! Пълен е с лято!

Текат по тревата отразени звезди.

Зрънце късмет си! Ти си ми Святото!

Душата ми грабна с поляна - очи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...