Открадната любов дошла без време
в палитрата на циганското лято! –
съгрява ни топлик, уви, за кратко
преди листата вятърът да вземе.
Преди да закове студът за дълго
картина с къщичка, с висулки ледни,
разцъфва под лъчите му последни
подлъгано дръвче от някой ъгъл.
Жадува тя - душата ни богата,
тез мигове на краткото цъфтене:
пред зимата на дългото смирение
да бъде част от циганското лято.