17.11.2011 г., 1:25 ч.

Циганско лято 

  Поезия » Друга
5.0 / 4
499 0 10

Открадната любов дошла без време

в палитрата на циганското лято! –

съгрява ни топлик, уви, за кратко

преди листата вятърът да вземе.

 

Преди да закове студът за дълго

картина с къщичка, с висулки ледни,

разцъфва под лъчите му последни

подлъгано дръвче от някой ъгъл.

 

Жадува тя - душата ни богата,

тез мигове на краткото цъфтене:

пред зимата на дългото смирение

да бъде част от циганското лято.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • От тази тишина не става нищо. Пропуква се отвътре. Като чаша, в която няма вино, а въздишките се гон...
  • Избяга Вярата. Надеждата – след нея. И Любовта си тръгна мълчешком. Като опразнена бърлога зея – еди...
  • Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...

Още произведения »