Открадната любов дошла без време
в палитрата на циганското лято! –
съгрява ни топлик, уви, за кратко
преди листата вятърът да вземе.
Преди да закове студът за дълго
картина с къщичка, с висулки ледни,
разцъфва под лъчите му последни
подлъгано дръвче от някой ъгъл.
Жадува тя - душата ни богата,
тез мигове на краткото цъфтене:
пред зимата на дългото смирение
да бъде част от циганското лято.
© Иван Христов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
