Циганско лято
Смееш ли да ме обикнеш
с толкова изстрадало сърце
и сълзи – изгубени реликви,
в бръчици на ангелско лице.
Смееш ли да ме целунеш
с устни, хапани от думите.
Искаш ли да съблечеш заблуди -
да сме голи като лудите…
Смееш ли да ми повярваш –
да посея в тебе истини…
Рози да ти подарявам -
и бодливи, и единствени…
Смееш ли да ми се случиш
като есен в лято циганско:
на живот да те науча -
на любов без сън за утрото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
