Oct 21, 2015, 9:00 PM
Циганско лято
Смееш ли да ме обикнеш
с толкова изстрадало сърце
и сълзи – изгубени реликви,
в бръчици на ангелско лице.
Смееш ли да ме целунеш
с устни, хапани от думите.
Искаш ли да съблечеш заблуди -
да сме голи като лудите…
Смееш ли да ми повярваш –
да посея в тебе истини…
Рози да ти подарявам -
и бодливи, и единствени…
Смееш ли да ми се случиш
като есен в лято циганско:
на живот да те науча -
на любов без сън за утрото.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря Ви от сърце! Вдъхновена нощ на всички!!!
-
Страх от любовта - толкова типично за мъжете! Стихът е направо пророчески!
-
Огнено,силно и обнадеждаващо!
-
Само истински влюбена жена би посмяла!
Поздрав за стиха-въпрос! -
... и все така огнен... !
-
Да, розите имат бодли, но си струват, нали!
-
Много силна реч..., осъзнатият страх от нещо предстоящо се заражда в съзнанието и обикновено не провокира дълбоки реакции в организма, единствено при пряката заплаха за живота на индивида - трудно се освобождават, дори и хора със силни характери...!!!
"Смееш ли да ми повярваш –
да посея в тебе истини…
Рози да ти подарявам -
и бодливи, и единствени…"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
