Смееш ли да ме обикнеш
с толкова изстрадало сърце
и сълзи – изгубени реликви,
в бръчици на ангелско лице.
Смееш ли да ме целунеш
с устни, хапани от думите.
Искаш ли да съблечеш заблуди -
да сме голи като лудите…
Смееш ли да ми повярваш –
да посея в тебе истини…
Рози да ти подарявам -
и бодливи, и единствени…
Смееш ли да ми се случиш
като есен в лято циганско:
на живот да те науча -
на любов без сън за утрото.
© Михаил Цветански All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
