Циганско лято
Колко е топло сега, а е преход към зимата...
Гордо плува на юг сивокрилият флот.
Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...
Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...
Пиша с дим от цигара... Чурулика ми самотата...
Светулчина нежност в небето ми споминат отново...
Петият годишен сезон ми подрежда куплетите...
Думите повявга не стигат... Как да играя любов?!
Ту обожавам успеха, ту ме охлажда безсилие,
ту потичат с дъждинки необясними сълзи...
Мога да почна и проказка за нещо си било...
Мога и с дъх да те стопля, а навън студ пълзи...
Топлото нейде отиде... Светът сомнабулен излиза...
Една звездишца по морза нещо някому пее...
Петият годишен сезон - той в календарина влиза!
Петият годишен сезон - той в сърцето живее!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
