10.08.2019 г., 10:24 ч.

Циганско лято 

  Поезия » Пейзажна
747 0 2

Колко е топло сега, а е преход към зимата...

Гордо плува на юг сивокрилият флот.

Петият годишен сезон, ако въобще пък го има...

Някак си вмъкнат е между другото, а си е гот...

 

Пиша с дим от цигара... Чурулика ми самотата...

Светулчина нежност в небето ми споминат отново...

Петият годишен сезон ми подрежда куплетите...

Думите повявга не стигат... Как да играя любов?!

 

Ту обожавам успеха, ту ме охлажда безсилие,

ту потичат с дъждинки необясними сълзи...

Мога да почна и проказка за нещо си било...

Мога и с дъх да те стопля, а навън студ пълзи...

 

Топлото нейде отиде... Светът сомнабулен излиза...

Една звездишца по морза нещо някому пее...

Петият годишен сезон - той в календарина влиза!

Петият годишен сезон - той в сърцето живее!

 

 

 

 

 

 

 

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти си ме почиташ, благодаря ти.
  • Насладих се на твоето циганско лято, написано " с дим от цигара"! Петият годишен сезон, отмерен от ритмичната стъпка на поетичното ти ❤️ сърце!
    Здравей, Земеделецо, поздравявам те, Краси!
Предложения
: ??:??