2 окт. 2019 г., 07:50

Циганско лято 

  Поэзия » Философская
491 0 2

Наблизо някъде Равел –

звучи отново и отново.

Дали е вятър, билчици развял -

да разпилее семенцата им.

 

Не бърза слънцето. И то

по обед както лете жари.

Търкулва се привечер на кълбо

във топлите гнезда, но празни.

 

Реката покрай мен шуми -

не спира и тече нататък.

Сънувам лятото с отворени очи

в безвремие преди поврата.

 

 

 

 

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??