2 oct 2019, 7:50

Циганско лято 

  Poesía » Filosófica
485 0 2

Наблизо някъде Равел –

звучи отново и отново.

Дали е вятър, билчици развял -

да разпилее семенцата им.

 

Не бърза слънцето. И то

по обед както лете жари.

Търкулва се привечер на кълбо

във топлите гнезда, но празни.

 

Реката покрай мен шуми -

не спира и тече нататък.

Сънувам лятото с отворени очи

в безвремие преди поврата.

 

 

 

 

 

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??