2.10.2019 г., 7:50 ч.

Циганско лято 

  Поезия » Философска
411 0 2

Наблизо някъде Равел –

звучи отново и отново.

Дали е вятър, билчици развял -

да разпилее семенцата им.

 

Не бърза слънцето. И то

по обед както лете жари.

Търкулва се привечер на кълбо

във топлите гнезда, но празни.

 

Реката покрай мен шуми -

не спира и тече нататък.

Сънувам лятото с отворени очи

в безвремие преди поврата.

 

 

 

 

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??